Когато Алиса срещна Малкия Принц,
там горе имаше само едно мъничко цвете
Всичко останало беше само скална повърхност:
нито достатъчно тъмно, нито достатъчно светло
Когато Алиса срещна Малкия Принц,
неговата карирана риза кървеше
от липсващото сърце, което се беше превърнало
в цвете, червено и пъстро, единствено там
Цветето беше прекрасно и нежно,
но Принца беше съсухрен, сприхав и дрипав
Една сутрин Алиса попита не му ли липсва сърцето
Принца замлъкна, погледна цветето и само добави
„Липсва ми, но знам, че там не ще увехне;
след много години, когато прах ще съм аз ;
А то ще продължава да зрее без мен”
Невинно Алиса смути се, но продължи със въпроси:
„Но какъв е смисъла то да цъфти, когато ти си бездушен?”
„Смисъл няма моя прекрасна, има само надежди,
че нещо остава след теб...”
После Принца бавно се отпусна и запали цигара:
„Веднъж научих се да обичам, моя прекрасна,
Но уплаших се, затова присадих си сърцето в скалите,
където знам, че ще вирее без да има нужда от мен”
После принца допуши цигарата, стана и погледна Алиса:
„Обещай ми, че ще се грижиш за него, то има нужда от теб”
Алиса си тръгна си със цветето в двете ръце,
изчезна във космоса надалеч към нейния свят
А принца остана самичък и бавно увяхна,
Докато кръвта по ризата стана на прах
И праха отиде в звездите, там където безкрая самотен
по-голям е от всички откраднати човешки сърца
Ти изчезна в летящ сапунен балон,
изчезна, плавно издухана от вятъра
в един хубав летен ден навън,
гледах как се издигаш нагоре
сред стотици мънички балони
И под теб ехтяха детски гласове
и те издухваха сапунени балони
Всичко беше малко като в сън
Само аз чувствах се, не на място – истински
И бавно страховете ме изяждаха,
защото знаех, че рано или късно
балонът ще се спука, както става винаги
Тогава душата ми ще се разпръсне
на хиляди малки капчици сапун
Когато сблъсках се със теб,
отговарях на хиляди въпроси,
само за да вникна вътре в теб
и да открия безкрайно нищо;
голямо колкото цялата вселена
душа, готова да опознае всичко
Обвита с плът и кости – задушава те
Затова останах вътре и от нищото
създадох свят от чувства и идеали;
Но те никога не бяха твой, избързах
и грешно изградих ги вместо теб
и ти не беше вече същата, защо ли
създадох себе си във теб, така умело
И малкото останало от теб отказа
да живее и усеща като друг човек;
един ден наистина отрече и отказа
със 100 000 волта през главата
за да те намеря пак каквато беше
празен квадрат във празно тяло